Развитието на изкуствения интелект (AI)

През последните няколко месеца станахме свидетели не само на бързината на развитие на изкуствения интелект (AI), а и изненадващо всеки един от нас получи правото на пряк достъп до него.

Очаквано и напълно оправдано, както с всичко ново, а в конкретния случай и непознато, мнението на всички се движеше в онaзи широка гама от екзалтиран ентусиазъм до скептично черногледство. Миналият ноември ChatGPT даде възможност на всеки да комуникира с изкуствен интелект, да намира отговори на въпроси и да генерира текстово съдържание по зададени ключови думи,

Разбира се, комуникационната индустрия в глобален мащаб реагира, задавайки въпроса какво ще се случи с всички онези специалисти, копирайтъри, създатели на съдържание под една или друга форма и дали изкуственият интелект в определен момент няма да изземе функциите на тези специалисти, респективно и работните им места.

Няколко месеца след ChatGPT, GPT-4 разшири периметъра на обработвана информация от изкуствен интелект, добавяйки и визуални изображения.

Тъй като тази технологична характеристика бе малко по-трудна за възприемане от по-широките маси, технологичен специалист я обясни пред една от големите ТВ медии по следния общодостъпен начин – показваш на изкуствения интелект снимка на отворения си хладилник и той те информира, че са свършили яйцата.

Чудесно и напълно практично. Разбира се, ако човек не е в състояние сам да прецени дали яйцата са налични, на привършване или вече привършили.

Изкуствен интелект

Изкуственият интелект гради функционалността си на репликиране на когнитивни модели на поведение на човека. Те от своя страна, още повече рутинните, са рационални структури, а не емоционални – всеки ден се събуждам, всеки ден се обличам (или не), всеки ден отивам на работа (или не), комуникирам, шофирам, и т.н., и всички тези действия са обусловени от рационален избор. В този смисъл изкуственият интелект вероятно в най-скоро време наистина ще изземе някои от човешките дейности или дори професии, свързани с моделирана превидимост на рационални поведенчески модели – все по-често се споменава за навлизането му в професии като напр. финанси, счетоводство, ръководене на полети, правни услуги, а дори и медицина.

Как това касае комуникационната индустрия и реално заплашена ли е тя?

Преди да потърсим отговор на този въпрос, нека разгледаме още малко казуса.

Самият казус има и друг, доста по-широк обществен и най-вече културен и цивилизационен аспект и бе очаквано световният интелектуален елит да заеме позиция. Ноам Чомски публично заяви мнението си за мястото на изкуствения интелект в живота ни и позицията му бе с такъв обществен отзвук, че бе сравнявана с онзи добре известен негов диалог с Мишел Фуко от 1971 г. – диалог в голяма степен дефинирал цивилизационната рамка на 20-ти в., а и последствията от нея през вече настъпилия 21-ви. Чомски нарече изкуствения интелект “не съвсем интелект”, защото използва репликационни модели, а интелектът в същността си е синтез, а не репликиране. Най-голямата опасност, която крие в себе си използването на изкуствения интелект, обаче, е не някъде другаде, а в прогресивното разпадане на езика и начина, по който човек го използва. От зората на цивилизацията езикът е не само комуникация, а е градивен елемент. В множество култури езикът е съзидание – от арамейското и добре познато на всички ни “абракадабра” (говоря и създавам) до Библейското “В началото бе словото” езикът преди да бъде всичко останало е съзидание, творение.

А съзиданието на нещо ново винаги идва не от повторяемото пресъздаване на вече съществуващи връзки, а в изграждането на неочаквани такива – от използването на син цвят в експресионизма до въвеждането на тоналност на куплет в си бемол мажор от Пол Макартни в популярната музика. И не защото синият цвят или тонът си бемол не са съществували до този момент, а защото до тогава не са били използвани по подобен начин от никого. Т.е., сътворението идва не само в комбинацията, а най-вече в неочаквания, изненадващ синтез.

Разбира се, някой би могъл да изкаже аргумента, че и изкуственият интелект би могъл да бъде обучен да прави неочаквани връзки, но следва въпросът – би ли могъл той да определи коя от тези връзки е релевантна и коя пълна глупост, звуков, визуален и смислов дисонанс? Съмнявам се, а и няма причина за това. Едва ли някой естествен или изкуствен интелект някога би могъл да обясни онова божествено, демонично и магическо начало, генезиса на съзиданието, вълшебството на творчеството.

За да се върнем на комуникационните индустрии – да, те са съзидателни индустрии, независимо дали са свързани с медии, ПР, реклама или дигитален маркетинг.

Дотолкова, доколкото тези индустрии в същността си са генериране на идеи,  използване на езика в цялото богатство на палитрата му, във всички възможни метафори, инверсии и хиперболи, в онази езикова искрица, която създава реалности, комуникационният бизнес не е застрашен.

Микеланджело прерисува 14 пъти сцената на Сътворението в Систинската Капела – рисува, изтрива, рисува и отново изтрива пръста на Сътворителя, стремящ се да докосне Адамовата протегната ръка. В крайна сметка решава да не ги докосне – оставя онова малко празно пространство между тях завинаги празно, защото точно там се крие сътворението.

А това нито един изкуствен интелект не може да го обясни.