Сестра ми колекционира монетки от 50 стотинки. Често си мисля, че ако аз взимах по една такава монета всеки път, когато някой ме попита защо съм се върнала в България, щях определено да си възвърна разликата между българските и европейските заплати… Е, не е толкова трудно да се отговори на такъв въпрос – думите „любов“, „семейство“, „приятели“ винаги фигурират в кратката версия на обяснението. Като си говорим за монети, обаче, е добре да погледнем и от другата страна на съответния метален предмет и да помислим за рационалните мотивации (съвсем без да намеквам, че да се върнеш заради семейстово и прочие е ирационално) зад моето решение.

Ето ги и 5те причини (защото, ние маркетолозите обичаме да пишем статии за „5те _въведете_всяка_концепция_тук“:

1. Свободата да работя по много проекти

Ако се обърна към веселата рекламна песничка за „Сутрешният трюмф“ , моите дни минават по следния начин:

“Измислих Л О Г О,
Съставих медия план, с клиент разбран,
Кампания завърших дори правих SEO,
Е не съвсем…Но
Хванах отстъпка, малко порисувах и със CEO-та си общувах,
Писах пост в блог, пак започнах диалог, и накрая адаптирах клип.

Да факт, е че и в малка чуждестранна компания бих имала достъп до множество дейности, но ми се струва, че там специализацията на труда и строгото определение на ресорите вече е взело в жертва голяма част от креативното ускорение на своите служители. Тук при нас мащабите на работа позволяват на един десетобойник като мен да си изцапа пръстчетата с всичко от дизайн до маркетингово планиране.

2. Общувам на майчиния си език.

Знаете ли какво е „чембер лента“? Именно. В работата си имам възможността да науча някои интересни нови думи, които за една позастояла се в чужбина дама са просто висшето проявление на носталгията. Защо? Защото винаги съм била педант на тема правилната дума на английски, просто ходещ Тhesaurus. Забележете употребата на английска дума – това е ежедневието ми. Свикнала съм да говоря на някаква мешавица от български и английски думи и се замислих за това едва, когато баща ми започна да ми се подиграва, че не говоря български. Така се случи, че изборът ми ме постави на масата за преговори с българските клиенти на DMG, с които не мога да си позволя такива своеволия. И днес мога да заявя с задоволство, че българският ми се подобрява. Пък вече знам какво е „чембер лента“.

3. Направих приятели.

Културните разлики НЕ пречат на приятелствата. Културните прилики, обаче, неимоверно му помагат. Срещата ми с Ели – нашият Маркетинг мениджър е едно от най-любимите ми неща в моята работа. С нея можем да си обсъдим 50те нюанса на синьо на Пернишката сватбата и да се хилим в почивките за нацепения батка от рекламата на дъвки КСИЛИТОЛ. Как се обяснява нацепена батка на английски?

4. Ако оцелееш тук, оцеляваш навсякъде.

Често в чуждестранните блогове за бранша ни се говори, че след 10 години няма да има работа за маркетолозите, поне в смисълът на традиционната печатна и офлайн реклама. Всичко за пазара, ще бъде проучвано и изготвяно от роботи, работещи със статистики и специално програмирани проследяващи потребителското поведение апликации. Тук при нас нещата още се в каменната епоха – повечето български фирми, все още не осъзнават, че всеки ден губят пари, когато не ангажират потребителите си с онлайн съдържание. Много фирми дори нямат уебсайт. Земята е плодородна за всякакъв вид реклама и за радост се оказва, че не съм учила за традиционната реклама за нищо. В дигиталната сфера виждам само развитие, а правилното място е Digital Marketing Group.

5. Тук имам връзки, тук работя.

Мрежата от хора, на които разчитам и познавам тук в България е много по-голяма. Да, мога да се обадя на някой по Skype, но съвсем друго е да отида на бизнес обяд с най-добрия приятел на баща ми, който е собственик на малък бизнес, за да обсъдим предизвикателствата пред, които е изправен. Мога да открадна по някоя идея от приятелите ми, които проправят своя кариерен път на по бира, без да се уговаряме. Мога да поискам съвет от много повече хора, с които бих имала много по-слаба връзка, ако бях в чужбина.

Това е, хора. 5 причини. А иначе, мама,татко,сестра ми, любовта ми и приятелите. Не е малко.