Как цяла една индустрия може да сама себе си да направи ненужна

„Истинският герой се показва в кризата“ – този цитат на Хелмут Шмит изживява своя разцвет в тези коронни времена. Индустрията на събитията като цяло е доста сложна и объркана, но сегашната ситуация я постави в цайт-нот. Участниците в нея все по-категорично се питат какво да правят с бизнеса си и как да го продължат. По всичко изглежда, че повечето хора няма да са склонни да посещават събития с няколко стотин или няколко хиляди участници.

Лошото е в цялата тази супер стресова ситуация е, че самите организатори на събития като че ли вървят към изкопаването на собствения си гроб.

Както се вижда държавна помощ няма да има. Event management компаниите и организаторите на събития са поставени на колене и трябва да се опитат да живеят в създалата се ситуация и да се напасват към нея. Абсолютно нормално всички започнаха да се чудят какво да правят, за да осигурят съществуването на компаниите, проектите си и запазването на работните места.

Хубавото е, че след няколко години на растеж, все още има живи пари в индустрията и повечето бизнеси ще могат безпроблемно да устоят поне няколко месеца.
Въпросът е какво правят за след това?

Онлайн събитията са примамливи за тези, които не виждат близкото бъдеще

Напълно адекватно множеството организатори на събития решиха да преминат към онлайн формат. Логиката им е – събитието е добре да се състои, да не губим позиции пред рекламодатели и посетители, да видим как става, да бъдем в крак с всички останали и т.н.

Агенциите за събития започват да мислят всякакви иновативни концепции, нови формати, виртуални ивенти. Отървават се от цялата хамалогия на живото предаване – мъкнене на тежко сценично оборудване, стоене цял ден прави на високи токчета, комуникация с потни работници, срещи на живо, които отнемат супер много време.

Имаме Фейсбук, Zoom, Teams и още една камара платформи, които безплатно ни предоставят среда. Нямаш нужда от зала.

Онлайн събитията в този им формат са примамливи за тези, които не виждат близкото нерадостно бъдеще на event мениджмънта.

Онлайн събитията забиват пирони в ковчега на събитията на живо

На пръв поглед изглежда супер. Всеки и от всякъде има достъп до него, може да го гледа в реално време или след това и т.н., и т.н. Потребителите са супер щастливи – любимите им събития са достъпни по всяко време и навсякъде. БЕЗПЛАТНО!!! Можеш да си вземеш пуканки и кола от магазина за 2 лева и да гледаш пред телевизора, или докато учиш с детето ти, или … Няма да се чудиш как да стигнеш до залата, какво да облечеш, къде да паркираш, да ходиш на фризьор, маникюр и какво ли още не.

И не на последно място, в мрежата в днешно време има индустриални събития, където предстоящите и по-нататъшни образователни предложения по различни теми, свързани с индустрията на събитията – разбира се в момента с удоволствие на виртуални събития и правни въпроси за Corona – се представят на хората: известни лектори са представени екраните теглени и виртуални платформи за изложби и събития, изградени с огромни усилия. Предполагаемият успех доказва правилно тези организатори: Техните формати – обсипани със съдържание за самореклама – са много добре приети от служителите в домашния офис. Нищо чудно, защото всички оферти са безплатни, необвързващи и не се предприема квалификация на участниците. Бригадите по продажби на безброй доставчици могат да се регистрират като търговски посетители, въпреки че – без значение – те могат официално да се регистрират като доставчици безплатно.

А кой ще финансира всичко това…

И тук идва големия проблем.

Рекламодателите не искат да плащат и не знаят как да защитят инвестицията си. Ако преди беше гарантирано, че дори за най-лошото събитие, ще осигуриш 2-3 клиента, които да извадят по някой лев, за да си покриеш разходите, то сега се превръща в мисия невъзможна.

Фирмите не искат да плащат за лектори

В допълнение се създава и друг сериозен за бизнеса проблем. Ако те интересува бизнес събитие, е достатъчно да изпратиш един лектор безплатно, който ще свърши цялата работа вместо да дадеш няколко хиляди за спонсорство. Не че и преди не беше така, но сега става още по-очебийно.

Потребителите не искат да плащат, за да гледат онлайн събития

Другият сериозен проблем е, че индустрията остави потребителите с впечатлението, че онлайн събитията са безплатни. Някакви хора се събират пред екраните и си говорят нещо, защо ли трябва да им плащам – така си мислят повечето от нас. Каква е добавената стойност, която получавам като гледам едно събитие? – се питат други.

Да бъдем честни, но най-интересното нещо на събитията рядко бяха лекторите. Публиката вече е толкова разглезена и така свикнахме всякакви имена от къде ли не да ни идват на крака, че това, кой говори отпред, рядко беше мотива, за да си платим за едно събитие и да отидем да го гледаме.

Посещавахме събития, за да може да излезем от офиса и да се видим с хората от бранша, или с тези, които ни трябват, или да съберем някоя и друга рекламна брошура, да се изкефим на някое преживяване, което се случваше извън залата с лекторите. Сега всичко това го няма. И повечето потребителите не виждат смисъла да плащат.

Та кой вярва, че като отмине всичко това, хората ще поискат да си плащат за достъп до събития, рекламодателите ще започнат да дават пари за спонсорство, и всичко ще си бъде както преди. Всичко това можем да го получим безплатно.

Появава се нов, по-силен конкурент – международните онлайн ивенти 

Международните събития, които привличат лектори и публика от цял свят, на практика ще се яват сериозен конкурент и на местните играчи. Те ще могат да си позволят да събират лектори хора от цял свят и срещу символични суми да продават огромната си аудитория. Дори и срещу символична такса участие. Но едно е да продадеш 1 000 билета по 10 евро за участници от цяла Европа, а друго е да се опитваш да продадеш 50 билета по 50 евро за местния пазар.

Така във и през това препълнената откъм ивенти онлайн среда, конкуренцията ще стане жестока.

 

Така че накъде върви събитийната индустрия и какво мисли да прави? Каквото и да е, трябва сериозно да се замисли как да компенсира почти нулевите обороти, които явно дълго ще останат такива… Ако някой си мисли, че ще се съвземем бързо, много се лъже. Историята от предишната криза показва, че са необходими поне 5 години, за да може макар и бегло да отбелязваме някакъв ръст.

 

Добрата новина е за дигиталния маркетинг – догодина част от парите за event management, явно ще бъдат пренасочени към диджитал… или ще бъдат спестени. Май това последното се случи през 2008 г.