Питали ли сте се кои са агенциите и хората зад рекламните кампании, които виждате всеки ден? Е, на фестивала на рекламата ФАРА обикновенно участват 80% от тях. И имате възможността да видите как черпят вдъхновението си и колко са самокритични.

Вариете театъра в Албена събра в себе си толкова много изкуствено самочувствие, фарс и остави след себе си още по-заблудени хора, но все пак убедени колко велики са те в сферата си.

За жалост това е едно „лъскаво“ събитие, на което наградите се раздават помежду си от самите рекламни агенции. Най-интереното е, че няма да видите участие от малки рекламни агенции, а само най-популярните, като DDB, BBDO, Saatchi&Saatchi, reforma, Noble Graphics, The Smarts  и други. На въпрос от публиката към журито (което е съставено от участващите агенции), защо формата на фестивала не стимулира учстието на малките агенции, които също правят качествени неща, достойни за имисления лъскав фестивал, отговорът не беше ясен,а лаконичен. „Може би не смятат, че могат да се справят с конкуренцията на големите агенции“.  Високо самочувствие и липса на адекватна оценка на пазара у нас са двете неща, които се набиват на очи. Но „лъскавото“ събитие не спира до тук.

Видяхме пет агенции да вземат златно отличие. Пет златни отличия са направо постижение, може би бюджета не е стигнал за статуетки, имайки предвид факта, че само за първо място се даваше материална награда. В 70% от категории след изказването на „Номинираните в съответната категория са…“ и се оказваше, че номинирани няма. От една страна поражда парадокс, защото както се разбрахме, наградите се раздават от едни и същи рекламни агенции за тях си. Тогава какво излиза? Не могат дори да номинират своите роекти, защото не си ги харесват, но очакват рекламодателят или крайният клиент да ги хареса? В останалите категории имаше по няколко агенции, които заедно печелеха или бронз или сребро. Но е несериозно за една и съща категория 3 агенции да печелят бронз, 2 да печелят сребро. Някакси се губи смисъла на конкуренцията, а и смисълът като цяло да се разбере значението на тези въпросни награди.

Под лукс рекламистите на ФАРА 2015 разбираха безплатна бира на корем, хапване във Вариете театъра от пластмасови съдове и прибори и пиене до зори. В този начин на живот няма нищо креативно, няма вдъхновение. Има тъпчене на едно място, плагиатстване и капсуловане от тенденциите в маркетинг и рекламата по света. Защото за да се роди идея, която да продава, агенциите трябва да са с отворено съзнание, да се учат от световните им колеги и да се опитват да надскачат себе си, а не да се надскачат помежду си. Байганьовският живот не води до такива идеи.

Какво още видяхме там? В сравнение с предишни издания на фестивала, рекламодателите осезаемо липсваха в публиката. Защо? Може би шуробаджанащината е отблъскваща? Може би ясно се забелязва липсата на толерантност към малките агенции? Най-вероятно рекламодателите не вярват на измислени награди и фалшиво самочувствие.

„Най-големите в рекламата“, както се определиха сами журито,  всъщност са малки хора с малки идеи. Разчитат на имената на агенциите, в които работят, но не допринасят за имиджа и статута им. На ФАРА 2015 няма вдъхновение, няма заряд, има упадък. Морален. Поздравления за агенциите, които НЕ бяха там. Защото този фестивал е на глупостта. Агенциите, които не видяхме са тези, които бавно, но сигурно превземат пазар, които знаят колко струва трудът им и нямат нужда пияни рекламисти да определят идеите им като бронзови, сребърни и златни.

Авторът: Елена Иванова е маркетинг експерт в „Диджитал Маркетинг Груп“ и студент по реклама в НБУ. Тази година Ели участва във ФАРА и се бори в Saatchi Circle. Размислите й подкрепят дългогодишното мнение на много от по-старите муцуни в бранша. За разлика от тях обаче, тя се осмелява да каже истината на глас.